Какво би станало ако спрем да вярваме на външни авторитети?

Още от малки ни учат да търсим отговорите отвън. Като деца сме възпитани да вярваме на външни авторитети – родители, учители, приятели. Те ни казват какво е добро за нас, как да се свързваме, как да общуваме и как да бъдем успешни.

Търсейки одобрение отвън – в другите, в социалните норми, в чуждите съвети – постепенно заглушаваме собствения си вътрешен глас. Така се отдалечаваме от нашата интуиция и истинска същност.

Вярваме в убеждението, че за да сме успешни, трябва да следваме външни стандарти, и така губим връзката със себе си. Но защо сме склонни да се уповаваме на всичко извън нас, вместо да се доверим на вътрешния си компас?

Нашият ум е устроен да ни пази от потенциална болка, като вижда възможни опасности въз основа на миналия ни опит. Именно това го кара да поставя граници и да ни възпира да поемаме рискове. Макар че по този начин умът се опитва да ни защити, той често ни пречи да разгърнем докрай своя потенциал, водейки ни към съмнения и страх от провал.

Но истината е, че нашият вътрешен глас никога не е изчезвал.. Той е просто заглушен. А когато се научим отново да го чуваме, се случва магия. Спираме да търсим потвърждение отвън. Преставаме да се нуждаем от одобрението на другите и изграждаме доверие в себе си и живота.

Време е да спрем да търсим потвърждение отвън и да станем свой собствен авторитет.
Защото всички отговори са вътре в нас – стига да се осмелим да слушаме.

Защото само когато следваме себе си, можем истински да заживеем живота, за който сме създадени.